Кохезионната политика в бюджетната рамка на ЕС за 2021-2027

12.07.2018

Европейският съюз заделя значителни средства за политиката на сближаване между държавите, т.нар. „кохезионна политика“. Така ще бъде и през следващия бюджетен период – от 2021 до 2027 година.

Ивайло Калфин, съветник на еврокомисаря по бюджет и финанси: Тя е най-големият пакет от следващия бюджет – 448 милиарда евро ще бъде, но и ще има разлика.

Политиката на сближаване цели да ускори икономическото развитие на държавите от Централна и Източна Европа и да повиши жизнения стандарт в „новите страни“, влезли в ЕС след 2004 година. На практика, да се постигне сближаване между „стари“ и „нови“ държави в ЕС.

Ивайло Калфин, съветник на еврокомисаря по бюджет и финанси: В момента голяма част от кохезионната политика се дава в тези национални пакети на страните-членки и, примерно, България знае с колко пари разполага, кои магистрали ще построи и харченето е по-лесно.

Бюджетната рамка за следващия 7-годишен финансов период предвижда да се промени начинът на отпускане на средства. Какви ще са тези промени, питаме специалния съветник на еврокомисаря по бюджет и финанси Гюнтер Йотингер и бивш евродепутат от България Ивайло Калфин?

Ивайло Калфин, съветник на еврокомисаря по бюджет и финанси: Това което ще се промени, отново с тенденцията да се решават на европейско равнище повече приоритети е на европейско равнище по-голяма част от средствата да се насочат целево. Примерно, за мигранти, и то за настаняване, за интегриране на мигранти. Примерно, за подпомагане на трансевропейски проекти, проекти, които имат значение за повече от една европейска страна. Примерно за проекти, какъвто е сега планът Юнкер, който е свързване с финансови инструменти, което означава, че тези проекти няма да са просто грантове, ще трябва да генерират някаква печалба.

Как може да постъпи България?

Ивайло Калфин, съветник на еврокомисаря по бюджет и финанси: Всъщност ние тук също ще трябва да участваме повече на европейско равнище, включително с няколко специални инструмента, които увеличават т.нар. условност.

Ако България спазва предписанията на европейския семестър по отношение на икономиката си ще има достъп до повече средства. Ако България иска да се присъедини към еврозоната, има нужда от финансова подкрепа за това нещо, то ще има повече средства. Ако България има въпроси свързани с управление на мигрантските потоци, то ще има повече средства, но отново ние ще трябва да кандидатстваме ида доказваме всеки разход. Няма да бъде изцяло българско решение. Ще бъде така нареченото конкурентно начало и средствата ще се управляват от Брюксел.