Диана Илиева

За мен:

Аз съм инженер "Компютърни системи и управление", работила съм в сферата на образованието като преподавател в полувисше/колеж и висше учебни заведения, от доста години имам собствен бизнес. Реално от завършването ми на ТУ-София и първите ми наблюдения какво се случва в образованието и от другата страна на барикадата, като преподавател, започнах да обмислям идеи за подобряването му. Проучила съм много и различни системи, начини на преподаване и на структуриране на образователния процес. Аз самата експериментирах, кое и как носи положителен ефект. После пак четох и сравнявах ... Мисля, че тук мога да представя една по-различна идея, която да бъде реализирана в България, защото всички виждаме тежкото състояние на образованието у нас. А защо не да се внедри и в целия ЕС, поне като общи базови принципи и нива, за да бъде образованието съвместимо и да няма проблеми за децата при преместване на родителите им в друга държава, както и при продължаване на обучението им в университет.

Моята програма


2 коментара в публикацията на “diana-ilieva”

  • Диана Илиева says:

    Благодаря, радвам се, че сте оценили идеите, заложени в моята разработка!
    Въпросът за агресията – много важен въпрос. На фона на поредните събития у нас и по света – имам предвид разкритията за отношението към децата в много български детски градини и последния случай на стрелба и масови убийства в американска гимназия.
    Мислила съм много по този въпрос – на първо място е нужно да си изясним причините за възникване на агресивност, независимо от деца или учители; едва тогава можем да вземем адекватни мерки. Според А. Адлер в основата на агресивното поведение е стремежът към власт и превъзходство, който може да бъде както съзнаван, така и несъзнаван. На поведенческо ниво той се изразява като суетност, нетърпимост, ревност, завист … Ерих Фром говори за т. нар. „некомпенсирана“ скука, която се явява същи причина за възникване на агресия.Ставаме агресивни и когато ни се струва, че сме застрашени, както и ако имаме усещането, че губим нещо, че нещо искат да ни вземат/отнемат, нещо което сме убедени, че по право ни принадлежи. Според други автори фрустрацията – разминаването между желания и реалност, също може да ескалира в агресия. При децата агресията може и да е заучено поведение, поради специфика в семейната среда –
    агресивно поведение между членове на семейството в ежедневието – перманентна и неоправдана критичност, упреци, грубости, обиди, унижения, физическо насилие; но също и непоследователно и разнопосочно поведение на единия или и на двамата родители по отношение на морални норми на поведение, ценности и т.н. – това, което аз наричам неясно дефинирани или направо липсващи граници – това обърква децата, прави ги несигурни, дори озлобени.
    И последно, но не маловажно – децата и юношите са много енергични; ако стоят затворени в стаи и седнали на столове в продължение на часове, включително занимаващи се с неинтересни за тях неща, това също може да провокира агресивност – в крайна сметка тази натрупана и неизразходвана за конструктивни цели енергия в един „хубав“ момент ще се излее като деконструктивност.
    Решението на въпроса за агресията е заложено в концепцията ми – нещата, което ще повлияят благоприятно са:
    # Липсата на съревнователност и ежедневно демонстриране, как много по-добре се получават нещата по принцип и за всички, когато ги правим заедно, допълвайки се един друг, използвайки добрите страни и специфичните способности на всеки.
    # Липсата на оценяване, липсата на повтаряне/оставане, което действа унижаващо и стагниращо; човек може да стане виртуозен фризьор, защо е нужно да е бил сочен в училище като изоставащ, некадърен и т.н., само защото не се е справял добре по математика, физика, химия – по-добре да имаме спокоен и щастлив фризьор, а не такъв, на който му е внушавано години наред, че е непълноценен, неудачник … Това решава в голяма степен и въпросът за фрустрацията – няма да се предявяват излишни очаквания към децата, няма да им се внушават неподходящи желания и цели – например да са отличници.
    # В новите училища няма да има скука – всеки ще се занимава предимно с нещата, които са му интересни и ще ги прави с неговото си темпо – т.е елиминираме още един фактор.
    # Също – многото часове за занимания със спорт, туризъм, работа в градините и работилниците, грижа и игра с животните, заниманията с изкуства – това ще позволи изливане на бликащата енергия на децата към полезни и съзидателни неща.
    По отношение на учителите – ще има много прецизен подбор на упражняващите тази професия и предварителен, с оценка на морални качества, ценности, преподавателски способности; и последващ – от страна на старшите учители и децата. От своя страна учителите ще бъдат такива по призвание, работещи в спокойна и уредена обстановка, добре заплатени, в сътрудничество помежду си и с деца и родители.

  • Борислава says:

    Много ми харесаха идеите, които сте предложила за образованието. Проблемът тръгва още от подредбата на учениците в класната стая. Тя не се е променяла изобщо. В Испания съм преподавала един урок и там учениците са П-образно подредени. Как бихте се справили с агресията, която е ежедневна?

Коменирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *