Диана Илиева

За мен:

Аз съм инженер "Компютърни системи и управление", работила съм в сферата на образованието като преподавател в полувисше/колеж и висше учебни заведения, от доста години имам собствен бизнес. Реално от завършването ми на ТУ-София и първите ми наблюдения какво се случва в образованието и от другата страна на барикадата, като преподавател, започнах да обмислям идеи за подобряването му. Проучила съм много и различни системи, начини на преподаване и на структуриране на образователния процес. Аз самата експериментирах, кое и как носи положителен ефект. После пак четох и сравнявах ... Мисля, че тук мога да представя една по-различна идея, която да бъде реализирана в България, защото всички виждаме тежкото състояние на образованието у нас. А защо не да се внедри и в целия ЕС, поне като общи базови принципи и нива, за да бъде образованието съвместимо и да няма проблеми за децата при преместване на родителите им в друга държава, както и при продължаване на обучението им в университет.

Моята програма


4 коментара в публикацията на “diana-ilieva”

  • Главната функция на депутатите (национални или европейски), е да се разпореждат с животите на милиони хора които никога няма да видят или срещнат.
    За да вземе някой пари от сметката ти, трябва да му направиш заверено пълномощно в което изрично да упоменеш кой, какво точно и до кога. За да ти вземе политика пари, няма нужда дори да ти знае името. Получаваш заплата, и хоп – 10% ДОД ги няма. Зареждаш 100 лв. на безиностанцията и хоп плащаш 50 лв данъци, мита и акцизи. Пазаруваш 100 лв. в Billa и хоп плащаш 22 лв. ДДС…и така цял живот за всичко, а като дойде време да получиш някакви услуги, се оказва, че трябва да се редиш на опашки и да попълваш молби. «Моля, ако може, да ми върнете малко от парите, че мрън, мрън, мрън». Просим изгърбени по гишетата и пъхаме рушвети под масата, защото много добре знаем как стават нещата.
    Повече от половината от всичко което някога ще спечелиш, се харчи по депутатско осмотрение, защото те, някак си, знаят по-добре от теб от какво имаш нужда и къде и как трябва да се похарчат парите ти. Няма значение дали си трикратен нобелист, кранист, Стивън Хокинг или Далай Лама, политиците обезателно знаят по-добре от теб, защото… те са наместниците божии откакто съществуват пирамидите в Гиза.
    Отнемат правата и свободите ни чрез законодателство, според което за да получиш някое право или свобода обратно, трябва да поискаш разрешение, да подадеш молба, да напишеш петиция, да събереш хиляда подписа, да платиш такса, лиценз, правоспособност, квота, мито, акциз, данък, паспорт (pass through a port), виза, разрешително… И всичко това в името на общото благо и светлото бъдеще, разбира се.
    Скрити зад безхаберието за чуждото и недосегаемостта на имунитета си (никой не е над закона…ха ха ха), харчат нашите трудно спечелени парички, а ние все връзваме двата края като с магия. „Easy come, Еasy go“ е народна мъдрост която почти винаги е вярна, а в комбинация с опиянението от ендорфините на властта, резултата е умопомрачаващ.
    Не случайно, създателят на светове – гениалният Толкин, написа всички тези томове само за да каже простата истина, че никой не е достатъчно чист, обективен, безстрастен и силен за да използва и да успее да се опази от покваряващата сила на пръстена на властта. Толкин повери ключа към тази власт на най-простодушния и скромен хобит и му даде задача на живот и смърт – да го унищожи завинаги.
    Приказките и изкуството като цяло, имат мисията да покажат и разкажат неща които казани пряко ще останат нечути, неразбрани, преследвани с факли и бясни кучета, побити на кол и изгорени на клада. Да си роден един век преди времето си е проклятие и задължение. Дошъл си от бъдещето, за да изгориш на кладата на неразбирането, но да сложиш малкото камъче под колелата на историята и да я преобърнеш със страшна сила завинаги.
    На Цицерон режат езика, на Коперник избождат очите, Архимед го съсичат, Шекспир е убит с камъни.
    Какво се случва днес с хората които твърдят, че единствения начин да има власт имащи, е някой да бъде програмиран и принуден да приеме да е власт нямащ?
    Какво се случва днес с хората които твърдят, че щом самите те нямат никаква власт над никой, няма как да я преодстъпят тази власт на политиците, независимо какви магически ритуали наречени избори ще извършат?
    Какво се случва днес с хората които твърдят, че споделянето е доброволно и затова морално, а данъците са насилие и кражба.
    Случва се същото което се е случвало с всеки който някога се е опитал да спре човешко жертвоприношение, да обяви, че земята е кръгла и да обясни на племето, че яденето на хора е грешно.
    „Невъзможността да се покрие дори само едно от базовите образователни нива ще води
    до ред ограничения, защото ще показва, че съответния човек няма нужния
    капацитет да се произнася по въпроси от обществено значение – няма да
    позволява на човека да гласува на всички видове избори: местни, национални,
    на референдуми…
    Това не би нарушило демократичните права на гражданите, а ще бъде една
    очевидна индикация за умствените способности на човека. И сега у нас и в
    повечето държави хора, които са със запрещение, попечителство и др. нямат
    такива права.»
    Харесва ли ти думата Демокрация?
    Да?
    Звучи като «ОБЩО БЛАГО» почти, нали?
    «ГЛАС НАРОДЕН – ГЛАС БОЖИ!»
    Демокрация = Мнозинството решава нещо и го налага със сила на малцинството.
    Кои са малцинство във всяко общество?
    Навсякъде, малцинството са хората с IQ над 90.
    Мнозинството във всяко общество е с IQ под 90.
    Най-голямото мнозинство, всъщност, са хората с IQ под 80.
    Демокрация = Хората с IQ под 80 решават нещо и го налагат със сила на хората с IQ над 90.
    Чудя се, как ли се чувстват хората с IQ 140 сред цялата тази демократична джунгла? Бас ловя, че вобще не си правят труда да гласуват за някакви кресливи шимпанзета които със зъби нокти се опитват да стигнат до върха на демократурната пирамида.
    Хората с IQ 140 буквално живеят в паралелни измерения и нашето докосване до тях е буквално сведено до «Бахмаамуибах! Няам никва идея как работи тоя смартфон, обяче е мноо як, чесно!»
    „Съревнователният принцип между учениците е забранен.
    Няма да има класации, кой е пръв, кой е последен, няма да се сочи с пръст нито
    първият, нито последният. Ако искаме хората да се уважават, ценят и обичат,
    нужно е още като малки да не им вменяваме чувство на превъзходство у
    едните и чувство на малоценност у другите.»
    Олеле! Милите деца с IQ над 90 и тези които са под 90 но въпреки това са се трудили извънредно и са постигнали много повече от останалото мнозинство.
    По същата логика, после трябва и да им се плаща еднакво, за да не им вменяваме чувство за малоценност, нали?
    „8. Училищата да бъдат
    държавни и еднакво оборудвани с…и т.н.»
    Частните ги забраняваме, сериозно?
    „С познанията, които имам относно компютърните системи и опитът, който съм
    почерпила от ред източници-реално функциониращи – Валдорфски училища,
    Монтесори, финландската образователна система, Стив Джобс-училища и т.н.,
    мога да определя нужния период за подготовка…»
    Валдорф, Монтесори, Стив Джобс… училищата не са създадени, организирани и ръководени с държавни стратегии и декрети, каквато е твоята идея, а са плод на спонтанна частна инициатива, която възниква навсякъде където има активно търсене на каквито и да било услуги.
    ЗАКЛЮЧЕНИЕ
    Отглеждането и образованието на децата е работа само и единствено на родителите и близките им, а когато такива няма, на благотворителни организации и фондации работещи с ДОБРОВОЛНО ДАРЕНИ средства.
    Държавата няма никакво място в образованието и винаги когато се докосне до него го превръща в образУвание.
    Данъчния рекет за образование трябва да спре. МОН трябва да се закрие и училищата да се приватизират. Свирепата конкуренция на свободния пазар, ще предостави точно толкова вида образователни услуги за колкото има търсене.
    Всеки родител има правото да реши сам дали и от кои точно образователни улуги да се възползва. Това е негово свещено право и всяко посегателство върху него е непровокирано насилие, отнемане на права и свободи, данъчна кражба и път към ада постлан с добри намерения.
    https://youtu.be/_oM524l_beA

    • Диана Илиева says:

      От пространния коментар, който очевидно засяга не толкова моят проект, колкото размисли на г-н Тотков върху устройството на държавата въобще, ще се спра само на това, което касае мен – „Отглеждането и образованието на децата е работа само и единствено на родителите и близките им, а когато такива няма, на благотворителни организации и фондации работещи с ДОБРОВОЛНО ДАРЕНИ средства.“
      Ако родителите са невежи, то колко образовани деца да очакваме те да отгледат?
      Ако липсват родители и липсват или поне недостигат доброволно дарени средства, то сираците ги обричаме на невежество също.
      Виждам едно сериозно подценяване ролята на учителите. А тяхната работа е от най-важните в обществото, защото те са хората, внасящи светлина в умовете на децата. Освен знания, те са тези, които се включват и във възпитанието, и в създаването на добри навици, и в създаването на умения да живеем заедно, в екип …
      Не случайно преди у нас на почит и уважение са били 3 фигури – Даскала, Попа и Хекимина – точно в този ред.
      Не случайно дори и най-неученолюбивите, късани на изпити, прекъсвали и в крайна сметка завършили с 3-ки студенти или дори незавършили, се отличават поне малко от връстниците си, които дори с повече умствен потенциал, но по една или друга причина не са били студенти. Самото пребиваване в продължение на 4-5 години в университет, контактите с умни и будни хора – голямата част от преподавателите и една част от студентите – се отразяват благотворно. Поне малко, но тези слаби студенти разширяват своя светоглед, подобряват мисленето си, добиват по-голяма обща култура …

  • Диана Илиева says:

    Благодаря, радвам се, че сте оценили идеите, заложени в моята разработка!
    Въпросът за агресията – много важен въпрос. На фона на поредните събития у нас и по света – имам предвид разкритията за отношението към децата в много български детски градини и последния случай на стрелба и масови убийства в американска гимназия.
    Мислила съм много по този въпрос – на първо място е нужно да си изясним причините за възникване на агресивност, независимо от деца или учители; едва тогава можем да вземем адекватни мерки. Според А. Адлер в основата на агресивното поведение е стремежът към власт и превъзходство, който може да бъде както съзнаван, така и несъзнаван. На поведенческо ниво той се изразява като суетност, нетърпимост, ревност, завист … Ерих Фром говори за т. нар. „некомпенсирана“ скука, която се явява същи причина за възникване на агресия.Ставаме агресивни и когато ни се струва, че сме застрашени, както и ако имаме усещането, че губим нещо, че нещо искат да ни вземат/отнемат, нещо което сме убедени, че по право ни принадлежи. Според други автори фрустрацията – разминаването между желания и реалност, също може да ескалира в агресия. При децата агресията може и да е заучено поведение, поради специфика в семейната среда –
    агресивно поведение между членове на семейството в ежедневието – перманентна и неоправдана критичност, упреци, грубости, обиди, унижения, физическо насилие; но също и непоследователно и разнопосочно поведение на единия или и на двамата родители по отношение на морални норми на поведение, ценности и т.н. – това, което аз наричам неясно дефинирани или направо липсващи граници – това обърква децата, прави ги несигурни, дори озлобени.
    И последно, но не маловажно – децата и юношите са много енергични; ако стоят затворени в стаи и седнали на столове в продължение на часове, включително занимаващи се с неинтересни за тях неща, това също може да провокира агресивност – в крайна сметка тази натрупана и неизразходвана за конструктивни цели енергия в един „хубав“ момент ще се излее като деконструктивност.
    Решението на въпроса за агресията е заложено в концепцията ми – нещата, което ще повлияят благоприятно са:
    # Липсата на съревнователност и ежедневно демонстриране, как много по-добре се получават нещата по принцип и за всички, когато ги правим заедно, допълвайки се един друг, използвайки добрите страни и специфичните способности на всеки.
    # Липсата на оценяване, липсата на повтаряне/оставане, което действа унижаващо и стагниращо; човек може да стане виртуозен фризьор, защо е нужно да е бил сочен в училище като изоставащ, некадърен и т.н., само защото не се е справял добре по математика, физика, химия – по-добре да имаме спокоен и щастлив фризьор, а не такъв, на който му е внушавано години наред, че е непълноценен, неудачник … Това решава в голяма степен и въпросът за фрустрацията – няма да се предявяват излишни очаквания към децата, няма да им се внушават неподходящи желания и цели – например да са отличници.
    # В новите училища няма да има скука – всеки ще се занимава предимно с нещата, които са му интересни и ще ги прави с неговото си темпо – т.е елиминираме още един фактор.
    # Също – многото часове за занимания със спорт, туризъм, работа в градините и работилниците, грижа и игра с животните, заниманията с изкуства – това ще позволи изливане на бликащата енергия на децата към полезни и съзидателни неща.
    По отношение на учителите – ще има много прецизен подбор на упражняващите тази професия и предварителен, с оценка на морални качества, ценности, преподавателски способности; и последващ – от страна на старшите учители и децата. От своя страна учителите ще бъдат такива по призвание, работещи в спокойна и уредена обстановка, добре заплатени, в сътрудничество помежду си и с деца и родители.

  • Борислава says:

    Много ми харесаха идеите, които сте предложила за образованието. Проблемът тръгва още от подредбата на учениците в класната стая. Тя не се е променяла изобщо. В Испания съм преподавала един урок и там учениците са П-образно подредени. Как бихте се справили с агресията, която е ежедневна?

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *