Българското пътуване в Европа: Западните Балкани и членството им в ЕС

07.03.2018

Прожекторите са насочени към Западните Балкани с началото на българското председателство, европейските лидери предприеха дипломатическа офанзива в региона, евроинтеграцията е основен приоритет на българското председателство, а за първи път Еврокомисията представи стратегия за региона. Какви са, обаче, гледните точки на обикновените европейци, на депутатите в Европарламента, които ги представляват, има ли единство и сред страните – членки на Европейския съюз – вижте в репортажа.

На Балканите има една всеизвестна шега – когато става въпрос за евроинтеграция – хората са разделени на песимисти и оптимисти. Оптимистите вярват, че Косово ще се присъедини към Евросъюза по време на сръбското председателство, а песимистите смятат, че Сърбия ще се присъедини по време на косовското председателство. Пренебрегвани от години от Запада, страните от региона се превърнаха в апетитна хапка за други геополитически сили, а нежеланието на Европейския съюз да поема ангажименти към 6-те държави накара хората да загубят надежда. Сега, обаче, ситуацията е различна. На 6 феврура Европейската комисия прие стратегия за Западните Балкани, която цели да даде нов тласък на евроинтеграцията и да провокира по-целеустремени реформи в държавите.

Постепенно увеличаване на предприсъединителните еврофондове, инфраструктурни проекти, върховенство на закона и борба с корупцията, дигитална свързанст – това са част от 6-те инициативи, очертани в документа на Еврокомосията. За целта са мобилизирани всички дипломатически средства, а българският еврокомисар Мария Габриел определи Балканите и като свой личен приоритет.

Мария Габриел, еврокомисар по цифрова икономика и цифрово общество: „Аз вярвам, че тази част на Европа е част от Европа. Затова и вярвам, че благодарение на цифровизацията можем да предложим много конкретни измерения на европейската перспектива на региона. Моя е идеята за това да бъде представена пътна карта за намаляване на роуминг таксите. Цифровизацията е и друг шанс – знаем за региона колко е важно да дадем перспектива на младите хора. Младите хора имат нужда от работни места, от перспектива за развитие, стартъпите, иновациите, предприемачите.

В стратегията е поставен акцент върху разрешаване на двустранните спорове преди евентуално членство, а като обозрима дата за това е посочена 2025 година. От Еврокомисията определят документа като изключително всеобхватен, но страните-членки останаха разединени. Унгария излезе на преден план и ясно изрази недоволство от посочената дата, като твърде отдалечена, особено за държави като Сърбия и Черна гора, които вече са в процес на преговори.

Петер Сиярто, министър на външните работи на Унгария: „Много съм разочарован от стратегията, защото смятам, че интеграцията и процеса на интеграция трябва да са много по-бързи. Западните Балкани са изправени пред огромни предизвикателства от възникване на напрежение и това напрежение най-лесно може да бъде уталожено, ако процесът на интеграция се развива бързо.“

В настоящия мандат на Европейската комисия не се предвижда присъединяване на нова страна-членка, а и самият процес на увеличаване на броят на членовете на европейското семейство е сложна процедура, която изисква твърда подкрепа от трите европейски институции. В Европейския парламент мненията за насочване на вниманието към Западните Балкани точно в този момент са разнопосочни.

Манфред Вебер, председател на ЕНП: „Западните Балкани са Европа. В това няма никакво съмнение. Те имат европейска перспектива. Това, което ние трябва да направим сега, е да постигнем конкретни резултати в този регион. Прекалено много години в този регион не е постигнато никакво положително развитие, ето защо трябва да се посветим на конкретни проблеми, като развиване на инфраструктурата, изграждане на железопътни връзки, строеж на магистрали. Да подобрим инфраструктурата, за да допринесем за икономическо развитие.

Петер Лундгрен, член на Групата „Европа на свободата и пряката демокрация“ в ЕП: „Разширяване в момента дори не е възможно. Това е също едно от странните неща в Европарламента. Виждаме ефектите от Брекзит – огромна загуба на приходи за Европейския съюз, но никой на ръководна позиция в тази сграда не казва, че трябва да направим съкращения, тъй като няма да получаваме пари от Обединеното кралство, нито един не го казва. През цялото време се опитват да измислят идеи как да заместят тези пари от други източници.“

А мнението на евродепутатите съвпада с мнението на младите европейци. За Петер и Ищван – студенти от Будапеща – Балканите са част от Европа, но блокът има да решава далеч по-належащи проблеми.

Петер Мартон, докторант по политически науки в Централноевропейския университет в Будапеща: „Ако погледнете от историческа гледна точка – ЕС винаги е бил в период на застой или в криза, но винаги се е стремял към разширяване, а после си дава време за търсене на нови решения. В момента, имайки предвид изказванията от Еврокомисията, не мисля, че разширяването е на дневен ред. Нямам лични предпочитания дали една или друга държава от Западните Балкани трябва да се присъедини. Все още има много неразрешени диспути там – някои малки, други големи. Не мисля, че подобно разширяване в момента ще реши множеството проблеми – реформа на миграционната система, да се вземе решения какво да се прави с Шенгенското пространство. Мисля, че трябва да се фокусираме повече върху решение на настоящите проблеми, преди да се разширяваме.“

Ищван Посфай, магистър по Публична политика в Централноевропейския унивреститет: „В дългосрочен план бих бил щастлив да видя Западните Балкани в ЕС. Съгласен съм, че сега не е подходящият момент, създавайки още проблеми няма да е много мъдро. Ако бъде решено евентуално Западните Балкани да бъдат интегрирани в ЕС това трябва да бъде направено по-мъдро в сравнение с 2004-та и 2007-ма година, защото тогава нямаше резервен план.“

Но за Брюксел обяснението е ясно, а аргументите за Западните Балкани са железни.

БНТ: Фокус върху разширяването и евроинтеграцията по време на Брекзит. Сега ли е моментът да насочваме вниманието към присъединяването на нови страни-членки?

Йоханес Хан, еврокомисар по разширяването и политиката на добросъседство: „Всъщност двата процеса не си противоречат. Единият, за съжаление, са необходимите преговори за напускане на Обединеното кралство, но от друга страна имаме държавите от Западните Балкани и тяхната перспектива. За нас, европейците, е ясно – или изнасяме стабилност или ще внесем нестабилност.“

Единственото, което остава, е да има приемственост между тази и следващата Еврокомисията. Плановете са наследникът на Жан-Клод Юнкер, който ще поеме поста през 2019 година да създаде отделна дирекция, която ще се занимава с държавите, които имат реални шансове за членство.